Просветното дело в България по време на турското робство минава през два етапа на развитие – килийно образование и светско. В продължение близо на четири и половина века (от XV до 40-те години на XIX век) единствените огнища на образование били килийните училища – манастирски, църковни и частни.

В мъжкия манастир „Св. Спас“ създаден през XII-XIII век, разрушаван от поробителите и пак възстановяван от населението през цялото време на робството е кипял просветен и книжовен живот. Тук е имало килийно училище и певческа школа. В манастирското училище са получили образование стотици младежи от Сопот и други селища. Един от най-плодотворните му периоди е свързан с името на йеромонах Никодим – роден в Сопот, завършил епархийското училище, а после и духовна академия в Киев, донесъл и превел много книги от Киев. По спомени на един монах от манастира „той беше истински светилник на голяма светлина и просвета, запалени в манастира“.

Килийно училище е имало и в девическия манастир „Въведение Богородично“ – основан през 1665 година, ограден с чардаци, с около 50 килии за монахините. За целта е служела южната стая на втория етаж. Учителки в това училище са били монахините Евгения, Евпраксия, Замфира, Евлампия, Христина. Монахиня Евпраксия, чието светско име е Елена Бенчева, е и игуменка на манастира. По време на нейния престой килийното училище е в разцвета си. Тя обучава възпитаничките си по учебници, които лично е донесла от Киев, където е завършила образованието си. Друга учителка е монахиня Замфира – Златка Манчева – изпратена от монахиня Евпраксия в Киев, където също завършва епархийското училище и след нея става игуменка на манастира. А монахиня Христина е безстрашната българка укривала Васил Левски близо четири години по време на неговите обиколки из България. Тя е съсечена от турски ятаган през 1877 година по време на опожаряването на Сопот.

Килийни училища имало и в двете църкви – „Света Богородица“, която се намирала на „Трапето“ и разрушена по време на пожара, и „Свети Петър и Павел“, намираща се тук в двора, опожарена през 1877 и възстановена 1879 година.

Населението на Сопот било изключително будно и предприемчиво. Бързо се развивали занаятите и търговията, поради което бива наречен „кючюк Манчестър“ или „герджик Сопот“. Не изостанали и по отношение на образованието. Килийните и частни училища не задоволявали будните сопотчани. След откриването на Габровското училище, те се заели с подготовка за направата на първото светско училище в града.